Посттравматично стресово разстройство е състояние отключено при преживян силен стрес. Събитие застрашаващо живота или токова което е извън контрола на потърпевшия. Най- често изразяващо се със физически и психически дискомфорт сред които пристъпи на паника, кошмари, възвръщане на спомени, гняв, нервност,
безсъние. Симптомите обикновено се проявяват по късно няколко месеца след преживяното, но продължават дълго. Нерядко хора страдащи от посттравматично стресово разстройство прибягват до алкохола или наркотиците.
Необходимо е търпение и усилие, за да се преодолее стресовото състояние. В такива моменти от живота, психотерапията е в голяма помощ на страдащия.
Посттравматично стресово разстройство според международната класификация на болестите МКБ 10:
F43.1 Посттравматично стресово разстройство
Възниква като закъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация (краткотрайни или по-продължителни), които са с изключително застрашаваща или катастрофална природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Предразполагащите фактори като личностови черти (например компулсивни, астенични) или анамнеза за предишно невротично заболяване могат да снижат прага на възникване на този синдром или да утежнят протичането му, но не са нито необходими, нито достатъчни да обяснят появата му. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени (“flashback”), сънища или кошмари, на фона на продължаващо чувство за “вцепененост”, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на заобикалящата среда, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи за травмата.
Наблюдения при посттравматично стресово разстройство
Обикновено се наблюдава състояние на вегетативна свръхвъзбуда с хипервигилитет, повишен старт-рефлекс и безсъние. Тревожността и депресията често съпътстват гореописаните симптоми и белези, и не са редки идеите за самоубийство. Между началото на разстройството и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци. Протичането е флуктуиращо, но в повечето от случаите може да се очаква възстановяване. В малка част от случаите заболяването може да премине в хронично, с продължителност от много години и да се превърне в трайна личностова промяна.