Социална фобия е състояние в психологията което кара страдащите от него да изпитват непреодолима парализираща стеснителност. Някои индивиди изпитват тревожност само когато са пред публика, а за други всички социални ситуации предизвикват стрес. Когато страдаме от социална фобия
смятаме, че другите ни преценяват отрицателно и осъдително. Страхът от негативно отношение на другите хора спрямо нас води до избягването на социални контакти. Социалната фобия е придружена и от ниска самооценка на личността. Когато индивидът страда от състояние на социална фобия има множество телесни усещания които допълнително затрудняват преодоляването и. Интересното е че щом ситуацията е отбягната физическите симптоми изчезват напълно.
Основен симптом на социалната фобия е изразената тревожност да не се провалим (изложим) и да не бъдем унижени или отхвърлени от околните. Често пъти хората страдащи от социална фобия изпадат в състояние на силна паника породена от очакването че ще трябва да общуват с някого. В резултат на което те се стремят да избягват тези ситуации.
Тревожността при социална фобия се изразява в:
- Негативни мисли – „Ще се изложа“, „Ще кажа нещо глупаво“, „Няма да мога да кажа и дума“ и др.
- Емоционални прояви – Паника, тревожност, напрежение, страх и др.
- Телесни прояви – Изчервяване, изпотяване, треперене, сърцебиене, заекване и др.
Социалната тревожност ни тласка към прекалено трениране и репетиране на очаквани ситуации. В резултат поведението ни изглежда смущаващо и странно. Тревожността и страховете усложняват общуването, а това води до изолация и депресия също така влошава и социалните ни контакти.
За справяне със проблемите на социалната фобия практикувам когнитивно-поведенческа терапия.
Социални фобия според международната класификация на болестите МКБ 10:
F40.1 Социални фобии
Страх от критично отношение от страна на други хора, водещ до избягване на социални контакти. По-генерализираните социални фобии обикновено се съпровождат от понижена самооценка и страх от критика. Те могат да се проявят като оплаквания от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви за уриниране. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични прояви на тревожност е основният му проблем. Симптомите могат да се задълбочат до пристъпи на паника.