Преди три месеца при мен дойде Мартин.
Беше изтощен от силна тревожност и паник атаки.
Имаше дни, в които страхът го държеше постоянно нащрек. Мислите му не спираха. Тялото му беше напрегнато. Сърцето препускаше, а умът веднага започваше да търси най-лошото обяснение.
Спокойствието сякаш беше нещо, което се случва на другите, но не и на него.
Той не искаше просто да говори за проблема си.
Искаше да разбере какво му се случва.
Искаше да не се събужда със страх.
Да не анализира всяко усещане в тялото си.
Да не мисли непрекъснато какво може да се обърка.
Искаше отново да се чувства нормално, свободно и сигурно в себе си.
Започнахме да работим всеки ден. След 4 седмици направи нещо, което дълго беше избягвал — излезе сам, без да звъни на някого, за да се уверява, че ще бъде добре.
„Омръзна ми да оцелявам. Искам да започна да живея.“И точно там започва истинската промяна — когато вече не искаш просто да издържиш още един ден, а решиш да направиш нещо различно за себе си.