
Фобиите представляват натраплив силен страх към специфичен обект, определена дейност или обстоятелство. Този страх се разпознава от индивида като безпричинен, но когато се превърне в натрапливо усещане и стане източник на безпокойство говорим за психично нарушение. Всички ние имаме някакви фобии. Натрапливи страхове които тревожат нашата психика.
Те са вид тревожно разстройство. Специфичните фобии се появяват когато човек е в контакт с плашещ обект или ситуация. Често фобията е резултат от някакво плашещо събитие, което човек е преживял в детството. Понякога, само мисълта за поява на страховата ситуация обикновено поражда предварителна тревожност. Фобийната тревожност често съществува едновременно с депресия.
По принцип фобиите в психологията се разделят на пет групи.
- от кръв и спринцовки.
- от природната среда например от дълбока вода, мълнии или микроби.
- от животни – змии, паяци, мишки и др.
- ситуативни – например от посещение на зъболекар, от летене със самолет, от преминаване с автомобил през тунел и др.
- други – например от маскирани хора – клоуни, от определени цветове да речем червено или числа, например 13.
Фобиите са безкрайни, много често се страхуваме от няколко накуп. С помощта на психотерапията можем да се справим с това неприятно и натрапливо усещане.
Фобиите според международната класификация на болестите МКБ 10:
F40 Фобийни тревожни разстройства
Група разстройства, при които тревожността се провокира само от, или предимно от, някои добре определени ситуации, които не представляват опасност в момента. В резултат на това тези ситуации обикновено се избягват или се понасят със страх от пациента. Притеснението на пациента може да се фокусира върху отделни симптоми като сърцебиене, премаляване и често е свързано с допълнителен страх от смъртта, от загуба на контрол или от полудяване. Само мисълта за поява на страховата ситуация обикновено поражда предварителна тревожност. Фобийната тревожност често съществува едновременно с депресия. Необходимостта от поставяне на две диагнози – фобийна тревожност и депресивен епизод – или само на една от тях, се определя от протичането на двете състояния и от терапевтичните съображения по време на прегледа.